Стремглавост
05.05.2014г.
Ето ме - танцувам сама
и пак блуждаят мислите...
Чувственост - разбита,
препълнена с тъга душа.
Забулена злокоба витае,
крие се във сенките на мрака.
Неспокойна нощ...
Кой дявол завидя на рая?!
Възможно е да съм самата аз -
определено, някак съм се заблудила,
филмът във представите ми спира,
решила, че е истина правдива.
Вината е изцяло моя -
кинорежисьора сценарий е написал.
Уви - реалното не се пресича
с точката на вездесъщата ми мисъл.
Откъде и стихописец станах,
не ми ли стига всичкото изкуство,
което в детството си сътворих
и своята душевност тъй разкрих?!
Сега пък нотка Шекспир се намеси,
ха-ха, май имам нужда от тов а-
в гените ми е заложен таланта на поет!
И при това със философска тъкан,
необуздана, яростна, игрива,
свирепа, тъй различната, несравнима
със сатирата Димитрова,
лириката Кънева - все Геневи, неотразими!
О, спри се моя мисъл,
гледай туй що си обещала,
решила в себе си не една раздяла
да преодолееш с вяра,
че можеш, можеш и сама да стигнеш до върха
на свойта свобода.
Ще я използваш само за едно -
препускай, препускай безметежно
със творческо си его -
примерът за младите е то!
- клише, клише...
тъй старомодно ми звучи,
но всеки, който разбере,
ще следва ме, дори във целите несвързани
и то без лекомислие.
© Красимира Генева Todos los derechos reservados