10 jul 2016, 16:52

Стрийптиз 

  Poesía
1005 6 17


Тя със думи небрежно съблече
на душата си тънката дреха
и по мене внезапно потече
непозната до днеска утеха.

 

Аз не съм я прегръщал на среща,
и пред входа не съм я целувал.
Не запалих в дома си две свещи
с аромат на поле лавандули.

 

Само в тихите нощи ми праща,
кадифения глас от далече -
като стрийптиз на бал за незрящи,
тя със думи пред мен се съблече...

 

И вибрира в мембраната малка,
на сърцата ни плахия ритъм -
в тази мъничка, черна слушалка,
сякаш цялата обич е скрита!

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??