От небето вали прах,

когато едно сърце бавно умира.

Протягам ръце, за да хвана

частица малка от него.

Наивно вярваме в Бога,

а дали той вярва във нас?

Ангел се смее от злоба,

Демон плаче от страст.

Не съм се родил цвете,

което да бъде полято с отрова...

Димът се спуска надолу

и само огънят вие се горе.

Есента си бавно отива,

а зимата няма да видя...

душата в сълзи се превърна,

разсипани капки по пода.

Гладиаторите чувстват омраза,

очи,изпълнени с гняв.

Те снощи за последно видяха

луната, изкъпана в кръв.

Истинска мъка изпитах,

когато видях те стрита на прах

и се моля сърцето ми също

да не спре да бие от страх.