1 oct 2008, 11:35

Строшено лято 

  Poesía » Otra
680 0 1
Нечакан удар.
С трясък пред натрошените очи,
изумено огледалото се срина.
Остана купчина
блестящи стъкълца.
И всяко отрази сълза,
капнала от тъжните очи
на хилядите болки.
Със весел смях
момичетата се затичаха,
и грабиха парчета.
Не им се сърдя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??