Строшете стъклената вяра
През свитък от минали съдби,
обрекъл на лудост сетивата.
През истини нещо кърви
и през далечен миг свободата.
Слушайте онези далечни песни,
прониквайте в смисъла на дара,
изплетете свои тежки мрежи.
Строшете стъклената вяра!
През мъдрите легенди крещи,
силата на новите бели светлини.
През сините крилати мълви
и през бели орбити празни.
Заковете с кинжал слепотата...
Променете дните си, без мяра.
Отворете очи към светлината.
Строшете стъклената вяра!
© Марина Петрова Todos los derechos reservados