Бодил в петата, кабърче в ума,
отрова страшна, лепнеща в сърцето.
Да, знам, че аз съм всичко онова,
което ужасява, под небето.
Проклето упорита мисъл, зла –
и делници, и сънища пленява.
Дори и много дълго да мълча,
след мен остава спомен. И ранява.
Под хилядите бляскави вълни,
които определят битието,
в дълбокото, безмилостно кълнѝ
опасно в прелестта си, рядко цвете. ...