Отшумяват стъпки в тишината,
простенващи с последния акорд
на струните, попили самотата...
превърнала душата във коптор!
Неистово жадувам да заплача,
сълзите ми да изцелят греха...
от спомените парещи във здрача
на мислите, обвити в суета...
Очите ми са сухи от греховност,
болеят от нестихнали лъжи...
окичили света ми с илюзорност,
кръвта удавили във черни тегобИ... ...