Студена агония

25 nov 2011, 12:31

Poesía » Filosófica

496 0 6

Студена Агония
Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити,
докрай в сетивата
Не чуваш, не виждаш,
светът те презира.
Думи не казани
в болка умират.
Жадуваш спасение
от мъртвия студ.
Многоликите спомени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Студена агония

Искате да прочетете повече?

Propuestas