27 mar 2009, 19:17

Студена морга 

  Poesía » Otra
639 0 3

         Студена морга

 Сякаш светът е някоя морга,
 студена, пълна с безжизнени лица,
 около теб е пълно с хора,
 но всъщност съществува само самота.
 
 Крещиш, молиш се за малко помощ,
 но думите ти се загубват в една празнина
 Нима имаш вина? Нима някой го е грижа?
 Нима някой ще се поинтересува? Да бе, да...
 
 Сам вървиш около умрелите тела
 усещаш как и твоята душа бавно си отива,
 и искаш да си на мястото на един от тях,
 защото сърцето ти нашепва: "Аз вече умрях..."

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • нее...нито съм си рязала вените,нито някога ще го направя.Не съм дапресирана,напротив. Но когато ми е гадно за нещо започвам да пиша такива неща.Нищо повече
  • Хей,хей, я по-ведро! Какви са тези настроения? Не е възможно " никой да не го е грижа".Може би не търсиш помощта на правилното място.Желая ти усмивки.
  • Взимай бръснарските ножчета и направо ги гълтай,не си играй да си прерязваш вените.Стихотворението ти е депресивно, апатично,аз такива ги харесвам, но не и когато е самоцелно, каквото според мен е твоето.Не мога да повярвам, че светът ти на 14 години е толкова сринат.А ако е, искрено съжалявам.
Propuestas
: ??:??