Студена морга
Сякаш светът е някоя морга,
студена, пълна с безжизнени лица,
около теб е пълно с хора,
но всъщност съществува само самота.
Крещиш, молиш се за малко помощ,
но думите ти се загубват в една празнина
Нима имаш вина? Нима някой го е грижа?
Нима някой ще се поинтересува? Да бе, да...
Сам вървиш около умрелите тела
усещаш как и твоята душа бавно си отива,
и искаш да си на мястото на един от тях,
защото сърцето ти нашепва: "Аз вече умрях..."
© Деси Todos los derechos reservados