Студена нощ
Студът се процежда в нощта в разгара
на стария неин маскарад
а раните ти като въглен прогарят
със злоба сърцето ти пак
Изкусно банално и даже типично
танцуват те – сенки в нощта
Но ти не забравя напук иронично
предал бе ти любовта
Потръпваш бленуваш сънят се процежда
за нов изгрев в новия свят
Нощта веч приключва и изгрев поглежда
Над синия див необят
Усещаш лъчите и спираш дъха си
денят е о толкова млад
Премисляш и пак преустройваш света си
и пиеш горещ шоколад
© Васил Петров Todos los derechos reservados