Приспах в очите си червените кристали -
оръжие срещу безволие и слабост.
Студена пролет. Ти примигваш на парцали.
Студът отнесе кратката ни младост.
И плътната подплата – черна ризница -
с която се предпазвах от виелици,
сега прозира – като вярата ти в призрака
на любовта, която двамата застреляхме.
А Слънцето над нас, родило пушеци,
се сви - досущ изсъхнала череша.
Към нас насочи дулото на сушата –
и паднахме като неопростени грешници.