Ето, нощта над града се спуска
а моята душа отново се свива.
Нежният трепет лудо препуска
а любовта някак не ме открива.
Разходих се бавно, тихичко и сам
а че дишам даже никой не усети.
Погледнах тук, спрях, после натам
тъмно е, но в моята душа свети.
Прибрах се рано и влязох у дома
стени ме посрещат с прегръдки.
Да, студени са, но така си ги ценя
тишина отпивам на малки глътки.