Есенно, пусто... Сиво, синьо блъска вълните побесняло в немощ студено, разпенено море. Като леденото бездушие в очите ти. Мъртви, жълти оранжеви, топли падат листата, до скоро зелени. Капят в унисон с дъждовните пръски, наводняват душата ми. Бясна, разпенена, защото е самотна, синя... като морето студено в есенен ден. Разпукана, като презряла смокиня, кървяща... Като белия и лепнещ сок. Полепват по нея спомените. Натрапчиви, силни спомени нежни, жестоки... Яростни... По една изгубена в есенен порой любов...
Благодаря ви много! Зареждате ме с невероятен позитивизъм До сега винаги съм си мислела, че мога да пиша само проза, сега започвам да си въобразявам че и поетичните ми напъни не са толкова трагични)))))))))
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления, Деси!!!