Във столичен известен ресторант,
седял известният поет Бесан.
Ту се усмихва тихо, ту въздиша -
пак вицове навярно в рими пише.
На друга маса пък каре младежи,
студенти от НАТФИЗ, а не невежи,
си шепнат нещо, нещичко чертаят -
пак скеч навярно, някакъв, ще разиграят.
Един от тях след малко се изправил
и до поета в гръб се приближил,
и по врата шамар му зашлевИл,
като извикал: ...