СТЪКЛЕН СВЯТ
Вън, зад прозореца,
свисти разлютена виелица ледена.
Вътре е топло, мирише мекичено.
По стъклото дете с розово пръстче рисува.
Обяснява на всички,
които не виждат картината:
“Ето земя и тревичка (по нея да тичам),
цветя (за букетче на мама),
котенце (чуй как мекичко мърка),
кученце (то лае по лошите),
слънце с лъчи (да свети и топли), ...