Започнах да рисувам мисъл.
Някой звънна и я изтървах.
Пръсна се на хиляди парченца!
Аз не ги събрах.
Много пъти ставаше така.
Много пъти мисълта изпусках.
Всичко стана на стъкла,
болезнено забиващи се в моята глава!
Стъклени мисли! Трябва да ги събера!
Трябва някъде да си ги прибера!
Не! Няма да е като морга за коли!
Мисли, мисли, ама и тях ги боли! ...