щураче (любимка)
133 4005
1 sept 2018, 0:38

Стъкленици 

  Poesía » Filosófica
1006 7 9

Животът ни е Дъх от Бога

затворен в малко стъкълце,

 

като светулка в тъмна доба,

като изгубено дете

се лутаме и търсим в мрака.

Кого? Не знаем, накъде？

Измамни сенки шепнат пътища

и много истини предлагат

за грош-за два красиви блудници

в душите ни фенери палят.

И уж сме зрящи, уж сме живи,

но нещо все не ни достига

и ни е тъмно в стъкълцето...

 

Светулките умират гаснещи -

звезди се раждат на Небето.

© любимка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ти сега ли разбра, че общуваш с Оракул ха ха
  • Чудесна поезия, Дарина! Поздравления!
  • Прекрасно!
  • След прочита на твоето да ми кажеш такива неща.Това е ... не намирам думата. Благодаря ти с поклон！
  • Ужасно се радвам, че ме коментира, за да те намеря и да се докосна до прекрасната ти поезия, Дари! Още с първото прочетено произведение оставам без думи. Действително звучи красиво... и мъдро. Носиш чиста, емоционална душевност. Адмирирам моментите, в които тя и талантът ти творят чудеса като това стихотворение!
  • Не знам какво да кажа.
    Радвам се на коментарите ви. Чела съм наистина хубава Поезия, а моето тук са откровения, прозрения някакви, които искам да споделя с хора, които ги вълнува това. Благодаря ви, че ви има
  • Всички ние сме светулки и бавничко гаснем, но дано посветим по-дълго по Божията милост. Много ми въздействаш!
  • Много ми хареса, Дарина! Не мога да повярвам, че този мъдър, красив стих е написан от момиче на 17 години... Дерзай, мила, Бог да те благослови и вдъхновява! Поздравления!
  • Прекрасно е!
Propuestas
: ??:??