Цяла съм и съм разпиляна,
като стъкло режа бързо, неусетно.
Заболява, но за миг минава,
Ала белегът остава до последно.
Понасям се с вятъра и той ме носи,
гали лицето и косите нежно...
Ще порежа пак, но този път ще бъде силно,
Да усетиш болката в сърцето свидно.
Ще се усмихна и ще полетя,
ще погаля раната дълбока...
Ще усетиш кратка нежност, топлота,
ще почувстваш що е болката жестока. ...