30 ago 2020, 6:17

Стъкло от кристали 

  Poesía » Otra
543 7 9

Нужна е тази тъга и прозрачна
колкото може да видиш през нея...
и на вратата й няма пазачи,
няма прозорче, от там да ветрее.
Тя не минава след никоя жажда.
И след страха ми повторно живее.
Тя е причина сама да се раждам,
влезне ли огън, където не смее.
Нося го питомно, тичам и зная,
болката има едно измерение, 
точно побрана в душата и тялото, 
тя ще измери, обичам ли времето. 
Дишам забавено. Даже  не плача.
Няма красиво небе без контрасти.
Всяка звезда у дома си е в здрача
и зад гърба ми да падне, е щастие.

 

https://m.youtube.com/watch?feature=share&v=LvU4ukwOmqs

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??