Отвори се Земята. С лумнал блясък
ме всмука във сподавена прегръдка.
И цялата Вселена е обятие,
което ме изпи с беззвучен тътен.
Потъвам и излитам. Едновременно
съм плът и вятър. Цяло съм и нищо съм.
Изчезвам, за да бъде мойто раждане
маневра във безврèмево завъртане.
Земята и небето се преплетоха.
Преляха във море от съвършенство.
Ръцете ми са извор на лицето ми.
Лицето ми е извор нa ръцете ми.
Отвори се Земята. Аз съм нея.
Пръстта се рони сухо от плещѝте ми.
Потъвам и излитам, за да слеем
ефирната присъщност на душите.
© Ралица Todos los derechos reservados
Пишеш хубаво. Благодаря, че спря при мен , да те открия.