МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
13 jun 2018, 9:13

Стъпки 

  Poesía
353 0 3

              Казаха ми, че  този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя  свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…

                           Стругацки "Милиард години до свършека на света"

 

I

Първа стъпка – пролет.

Нежен бриз и полет.

Облак бял учуден

над света пробуден.

 

Пристъпих пак – и злак.

Омара сутрин. В мрак –

Нептун. Неонов кош.

Целувка. "Лека нощ!"

 

Третата стъпка бе есен.

Птича заглъхваща песен.

Пищна позлата, порои.

Свят с мъдреци и герои.

 

На четвъртата стъпка се спрях.

Не разбрах, от тъга или страх.

От снега ли, неспирен и тих,

трупащ в мен и превърнал се в стих.

 

II

 

Вървя към теб

и усещам съпротивата на Всемира -

всички пътеки са се изправили срещу мен.

Значи съм на прав път.

 

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нямала съм за цел да се задълбочавам толкова. Последното е свободен стих и е единственото старо. Затова е отделено. Но свободният стих е част от поезията, колкото и спорни да са параметрите му, и има място. Вече не мога да пиша по този начин и изпитвам носталгия, споделяла съм го и друг път. Аз си харесвам свободните стихове, макар да знам, че тук не са на почит. Писала съм ги, без да имам особени знания по метрика и поетика. Но мисля, че са добри. Не е задължително да се харесват от всички. Вкусове всякакви.
  • Първата строфа е безглаголна. И очаквано е в хорей. Но очаквах финалната строфа да е в амфибрахий. Само този размер липсва от петте популярни. Няма дактилни рими. Всички са акаталектични. Няма отсечени финални стъпки.
    Ако задълбаем в подробности, ще трябва да се покаже бакхий, антибакхий и амфимакър.
    Интересно е да се пренастройва лирата, за да може различните проекти да имат различен облик и звучене.
  • И тук се извинявам за нарушението на Божествената Поетична Заповед едно стихотворение цялото да е в една стъпка. Не съм го написала от творческо безсилие, а по други причини. А може би творчески безсилни са тези, които пеят една и съща песен на един и същи тон цял живот?
Propuestas
: ??:??