3 oct 2018, 1:12

Стъпки по пясъка на времето 

  Poesía » Otra
551 4 8

Стъпки по пясъка на времето

и преминавам през всички онези

неземни състояния на душата -

сякаш съм била тук и преди...

Табуна със коне тича свободно

и волно срещу вятъра - пресичат

реката а водните пръски блестят

окъпани от слънцето в утринта...

Била ли съм тук и преди!Нямам никакъв спомен!

А всичко ми е толкова познато и близко...

А сега!Аз сама ли си избрах - този труден живот!

Така ми се иска да си спомня за житейската си мисия!

Разпилявам се в различни посоки...а много често

викът на дивото в мен ме зове...Не спирай!

Това е посоката!Смело продължавай напред!

Но, защо този лабиринт все не свършва - губя се

и търся все навън посоката...а тя дали не е във мен!

И този скок във времето...сетивата ми се изострят

и искам да избягам от времето в което живея...

Затова ще се загърна с воал от синева -

ето вече виждам изхода от лабиринта...

Вървя а вятъра нежно гали косата ми

и съм свободна - както някога...

Водни пръски се стичат по пясъка на времето

и оставят следа...!И съм себе си! И съм истинска...!

Звезден прах и политат мечтите - към изгрева на новия ден!

 

25.09.2018г

Катя Джамова

 

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Звезден прах и политат мечтите - към изгрева на новия ден!
    Катя
  • Маргарита, благодаря ти за подкрепата и хубавите думи!
    Влади, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
  • Точно за това си тук и сега! За да се намериш и да се усетиш свободна! Вече можеш свободно да решаваш как да живееш! Поздрав! Много ми хареса!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце
    за хубавите думи и коментари!
  • Видях ги тези коне и пръските...Образно и завладяващо!Поздравление,Кате!
  • "Това е посоката!Смело продължавай напред!"
    Сама си го казала, Кате - смело напред! Поздрави и от мен!
  • Завладяващо! Дори да се луташ, мечтата е толкова близо - само една стъпка по пясъка...
  • "Стъпки по пясъка на времето
    и преминавам през всички онези
    неземни състояния на душата -
    сякаш съм била тук и преди...
    Разпилявам се в различни посоки...а много често
    викът на дивото в мен ме зове...Не спирай!
    Това е посоката! Смело продължавай напред!"

    Мисля, че цитираните от мен редове сами говорят за себе си, обагрени от финес и мащабност. Аплаузи, Катя - верна си на стила си!
Propuestas
: ??:??