Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
4 jul 2008, 9:05

Стъпките Божи... 

  Poesía » Filosófica
913 0 16

*          *          * 

 

Някога мнооого дни назад "Вълчо" се бе опитал да пресъздаде в рими една старинна притча. Ето я тук:  http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=90043 която много ми хареса. След това "Алекс учо" ни разказа в коментара си под този стих, че това е творбата "Стъпки по пясъка" на някой си евангелист Греам, който нито потвърдил, нито отрекъл, че е негова. Та на кого е творбата, е все тая, аз я видях тук:  http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=68  Поднесена в проза, като притча или някакъв друг вид литературна творба, все ми харесва, нищо, че съм... Атеист по рождение (горд при това)!  Затова и аз реших да ви предложа и моя вариант в стихотворна форма на това феноменално творение. 

 

 

*          *          *

 

Една нощ сънувах... сън!

Разхождах се с Бог по брега на морето,

уж крачехме заедно, двамата вън,

а го усещах дълбоко в сърцето...

А някъде горе, из вселенската шир,

по екрана на небесния свод,

се редяха картини от синкав ефир,

сцени... от моя живот!...

Два чифта стъпки на всяка от тях

оставяхме двамата, ходом,

уж сам... а всъщност не бях,

до мене крачеше... Бога!...

Но, когато оставах без приятелско рамо

и се губех в най-черния ден,

виждах стъпки - единствени само,

стъпките Божи не бяха до мен...

 

И... попитах Господ тогава:

 

- Ти беше казал, че ако веднъж те последвам,

не би ме оставил във всеки мой ден,

не би ме забравил, не би пренебрегнал,

отдаден на вяра човек, като мен?!...

Да! Бе ми казал, че не би ме оставил,

щом вярата в теб за мен стане... хлеб,

не разбирам... Защо ме забрави,

когато най-силно се нуждая от теб?!...

 

Бог ми отвърна:

 

- Мое скъпо дете, не съм те забравил,

щом носиш ме винаги в твоето сърце!

Мислиш за стъпките, що си... оставил?!...

Недей!!!

Защото тогава... те носех в ръце!...

 

KLIP:  http://vbox7.com/play:3b8a73b6

 

 

*          *          *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина не знам как един атеист може да пише толкова невероятно и то на тази тема.Аз вече останах без комплименти.
  • Когато се чувстваме изоставени, решаваме, че няма Бог, а казват, че това било изпитание...
  • Дано винаги те носи на ръце, когато е нужно! Браво, чудесно си се справил!
  • Нямам какво да кажа! Всичко е написано! Само едно голямо Поздравления!!!
  • Дано!...
    Поздравления!!!
  • ....Невероятно е!
  • ех,приятелю....
    каква промяна виждам в теб....
    прекрасно си го написал...това е неизчерпаем източник на мъдрост...
    само трябва да я потърсим...
    поздрави от вълчан!!!
  • Благодаря!
  • И на мен много ми хареса!
    Поздрав!
  • Браво!
  • Възхити ме Валентино!
    Аплодисменти!
    /знаеш ли и аз имам стих на тази тема. Някой ми беше разказал тази легенда или притча, и аз се вдъхнових и писах, но е някъде из стиховете ми, но твоят надминава всякакви очаквания./
  • много добре, Валентино, при това написано от атеист... чудесно!
  • знам я тази притча отдавна...
    и пак ме развълнува...прекрасно пресъздадена...
    ти си чудесен, Валентино...с обич.
  • Става!
  • Чудесна интерпретация на тази стара притча!
  • Благодаря!!!
Propuestas
: ??:??