По дяволите исках да те пратя...
Отново се завърна... като бедствие.
И мигове крадях, за да те любя,
(три пъти си вмених, да са последните).
Така пожалих... мойте светове,
които наследяваше със времето.
Основен substitute на малко обич.
(Три капки от пресъхнало доверие).
Болеше ме... на листа изкрещях.
Снежееше, направих го по-черен.
(Три стиха ти написах... дотежа).
Един за днес, за утре... и за вчера!
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados