31 ago 2007, 14:21

Суета 

  Poesía
572 0 8

Разюздано се втурна суетата,
сред хората препускаща в галоп,
изгуби се бездушно във тълпата
и вкопчи се във жалкия живот.


Облечена в доспехи от критичност,
воюва в сянката на низката душа,
с оръжие излъскано с циничност,
печели битките в нечакана война.


Изпънала до крайност тетивата -
пречупени стрели от нереален лък,
разбиващи със арогантност сетивата,
пронизват дробовете, парещи, без дъх.


За всеки шила е, като по кройка -
нечисти помисли, прилепващи нахално,
от ежедневието ни режат без упойка,
осакатяват го със резултат - фатално.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??