Суета

8 feb 2009, 10:35

Poesía » Otra

672 1 2

Суета

Тишина и нощна тъмнина.

Дъжд и зимна пустота...

Сърцето свито като сираче в дрипа,

душата - птица в клетка...

Дали ми е тъй студено от сезона,

или от хорската хладина?

***

Пронизителен звук от линейка,

синя светлина в нощта...

Май някой пак си отива...

След него ще останат само

мечтата за земното богатство,

безсмислената разпра с ближния,

и всички мигове неизживени,

които няма

да се върнат никога...

***

Мислим се за силни, а всъщност сме

толкова уязвими,

мислим се за важни,

а всъщност сме прашинка в ръцете на

вечността...

И сме така комични -

в живота поемаме по различни пътища,

но накрая един път ни събира

завинаги...

Слепци с очи.

Суета на суетите и всичко е лъжа...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.