NadeBo (Надежда Борисова)
462 86
18 ago 2019, 22:54

Суета 

  Poesía
492 1 3

СУЕТА

 

Звън на камбана... Нечия топла ръка
е дръпнала с причина въжето,
но ние забързани напред, така
и не разбираме зова, посланието.

 

Може да е празник или раждане,
може да е часът, или нечия смърт.
Звукът от съществото си изпразнен е.
Не трепва сърцето в нашата гръд.

 

Така отвръщаме и на сирената.
Едва ли някой звука й разпознава.
Поели на плещите си бремето,
сме станали пустиня в забрава.

 

Очи изпращат призив за любов,
но и нея в крачка подминаваме,
а страдаме, че я нама, всеки е готов
да я намери, но някак предоставена,

 

като хладилника закупен в магазина,
да я вградим прилежно в интериора,
да попълним в него всички празноти,
но с мебели, а не с души и хора.

 

Дори децата си в него вграждаме.
Израстват без любов и топлина.
Светът постепенно израждаме,
неосъзнали, че всичко е само суета.

 

18 08 2015

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Маргарита, Ангелче, Георги, благодаря ви от сърце! Дано нас - пишещите никога не ни докосва суетата, за да можем искренно да докосваме със истината и светлината на думите четящите!
  • Много страшна истина! Но е факт!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??