Всеки иска да е прехвален,

без от това да има нужда,

забравя, че временно е тук поставен,

скромността му е някак чужда.

Всеки ден се превъзнася,

няма по-велик от него,

дори критиката не понася,

изцяло е в плен на своето его.

Вместо да се смири той -

иска аплодисменти от другите,

ако не ги получи - няма покой,

даже ако не са негови заслугите.

Но и той отвъд ще отиде

някой ден тъжен, неприветен,

туй сега не може да види,

но дали и тогаз ще е суетен?