позитивна съм копеле
като огромен оранжев портокал
на коледна трапеза
и не ми мигва окото
пред дъжд
пред полети
пред сбръчкан контур
светят ми лампичките
разноцветно
и ми сляга някак си плавно
намерението преди лягане
като спрял часовник
на 12 без 10
дето си държа отворените ципове
на мислите
краката
всички други подробности
гледам да не си заплета много плитката
около някакво сказуемо с пълен член
че ще ми се отчае съвсем нощта
вятър-ът казват бил
раздвижване на въздушните пластове
не наречие за оставане
мис ю
позитивна съм копеле
като обута кристална пантофка на босо
малко преди 12
не ме мисли изобщо
все ще измия прозорците накрая
да ми блесне хоризонта
и ще спре факаният дъжд
докато разхождам часовете
по крайбрежен булевад
затворил в краищата си
мишена с десет кръга аз
където все си уцелен
безвъзвратно
днес съм особено руса
© Зорница Николова Todos los derechos reservados
Удоволствие е да те чета