Супермен

14 oct 2010, 16:05

Poesía » Filosófica

503 0 2

Върти се колелото на живота

и в спиците си дните ти троши.

През теб минават хиляди посоки

и пътища изграждаш и рушиш...

И някъде във времето се сепваш

на каплата от стържещия звук,

от нечий вик, в ухото ти прошепнат,

от птицата, отлитаща на юг…

А след това през спомените тръгваш

от толкова надежди уморен,

с актьорски трик във делника си тъжен

играеш своя весел супермен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.