Веднъж
в Кратунци бяхме на раздумка,
и съм погълнал семка от кратунка.
И тя във джобче
на стомаха ми е спряла
и там покълнала, и там растяла,
и - след известно време - разцъфтяла,
а след цъфтежа вързала и плод.
Какво не става в тоя наш живот!
Бе аз усещам – нещо ми тежи.
И сякаш под сърцето ми лежи.
А джипито, жена, корема ми опипа, ...