26 feb 2013, 11:47

Суровият рибар 

  Poesía » Filosófica
1099 0 9
Привързва лодката си –
милата невеста – на кея.
Очите му обичат хиляди жени,
сърцето – само нея.
Но той не рови
тишините си за стръв,
сред залива безбрежен
заравя само истинския мъж
във нечия постеля.
А после отливът…
Той мрежите плете,
изпива сто морета ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??