СУТРЕШНО

Непроявеното, безформеното неродено

е на път някъде из необята на вселената.

Шепти на онзи, в чиято утроба сърдечна, 

по необходимост неотложна – неизбежна,

ще бъде заченато, след време ще се ражда.

Може би ще е картина, може би ще е соната

или вихрен танц, може и сложна формула да е,

кода на вечността на душата човешка разгадала.

Ако попадне семе в измерение – наречено Любов –

добро се ражда, но плод кълни и сред дебрите на мрака.

Такъв един – злобен, коварен, уродлив, токсично горчив.

Всъщност, всеки от засятото в своята градинка си хапва.

Самадхи