Сутрешно

26 nov 2014, 22:04

Poesía » Otra

419 0 1

Избягах, но и тук на север мъглите ме застигат,

не ме оставят никога на мира, нищо не разбират.

Не искам объркаността, която в мене сбират.

Опитвам се

да се променя,

търся слънце

през деня,

а вечер топлина

но от света

ме скриват.

Най-тъмните кътчета умело в мен намират,

несъществуващи неща на повърхността издигат,

спомени за минали любови призрачно размиват.

Надежда за

безкрайност споделена

на паважа

сив

с трясък

яростно

разбиват.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.