СУТРЕШНО
Не знам как това се случи.
Не знам къде се запознахме.
Не знам каква си, откъде си.
Не знам дори и как се казваш.
Не знам какво харесал съм в тебе.
Не знам защо осъмваш с мен в леглото.
Не знам хубаво ли снощи беше,
но знам, че трябва вече да си ходиш.
СУТРЕШНО II
Сутринта в мен напира
с аромата на кафе,
една муха бръмчи, не спира,
дошла незнайно от къде.
Щом отворих си очите,
сънят изгуби своя лик,
гали слънцето с лъчите
лицето ми на снощен мъченик.
Вещица с размазан грим
до мен в леглото ми е спала,
двама с нея в ада ще горим -
не знам дали това е осъзнала.
Денят започва неизвестен поход
към покоите на вечерта,
когато пак, обзет от похот,
ще оставя в някоя следа.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЖИВО: http://www.vbox7.com/play:429bd102
© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados