Сутрешно кафе
След нощ усукана и тежка,
след нощ на сънища кошмарни,
след нощ на тъпата болежка
и на несгодите шамарни,
станù пред изгрева небесен,
преди мъглата да се вдигне
и все по тротоара тесен,
където крачката ти стигне,
поспри се в кафене квартално...
И влез на утрото в уюта
със мирис на кафе банално
и с ранната си треска люта
поръчай чашката с кафето...
Седни там - в ъгъла - самотен
да си премислиш битието.
И още сънен, и непотен,
изпий кафето си до края
с молба след първата цигара:
да е денят ти, като в рая,
а утрото пък - първа гара.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздравления за оптимистичния финал, Ники!
-
Отлично стихотворение, Никола! Нямам право да те съветвам, предвид възрастовата ни разлика и уважението което изпитвам към теб, но само споделям, че стихотворението ти ще спечели технически, ако първият ред на 3-я куплет бъде заменен с:
"поспри се в кафене квартално..."
Поздравление за написаното! -
Въпреки болежките – доста оптимистично! Поздрав!
-
Никола, поздравявам те!Писах ти коментар на това стихотворение и сега отворих по грешка - за съжаление е изтрит. Няма нищо.Само ти казвам.
Стихото ти оценявам най-високо.Лека вечер!
Бъди жив, здрав и бодър! -
Мисля,че всеки е имал такива нощи
и самотно кафе с тъжни размисли!
"изпий кафето си до края
с молба след първата цигара:
да е денят ти, като в рая,
а утрото пък - първа гара."
Дано! -
Тази ранна треска, люта...
Познати сме си с нея!
Влязох в стиха ти, Колич!
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радвам се, че харесахте, защото съм го изстрадал!
Приемам бележката на Мисана!Редактирах го!
Желая на всички хубав ден!!