24 may 2011, 20:52

Сутрин 

  Poesía » De amor
1360 0 33
Златно бебе роди светлината след лудата нощ
и навлече на утрото синята кърпена риза,
люшнат вятър, пиян от мечти, се направи на лош
и със устни от песенен хлад тишината облиза...
Лястовичи крила завъртяха небесната пита,
затъркаля се ден и разсипа събудена глъч,
мъжки блян из косите ти прелестни тихо заскита
и запали на устните парещ от искане лъч.
Цветовете на твоята пролет разпукаха нежност,
разтопеният мрак си открадна от утрото миг,
и целувки наляха със обич една неизбежност
като ябълка сочна, узряла във строфи на стих... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??