Когато се събудиш рано сутринта
и децата ти те поглеждат с усмивка.
Усещаш че до теб туптят две сърца,
прегръдка бащина, обич и целувка.
Разбираш че струвало си е всичко това,
борбата с трудностите, неволите и тъга.
Те са синовете ти, част са от теб, от рода,
продължават пътя ти, по стъпките ти на земята.
Виждаш как някак бързо растат твоите деца
и как как бързо остаряваш, с побелява глава.
Спомняш си за детството когато бяхте деца,
спомени далечни с усмивка и с малко тъга.
И слънцето изгрява, усмихва се на деня,
усмихни му се и ти и на твоите мили деца.
Една нова надежда, вяра и отново борба,
но това е живота, истината е в любовта.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados