Когато сутрин,
много тихо,
при мен присяда
лек
денят,
аз имам думичка,
с която
денят разцъфва
във света.
Изглежда
сякаш съм магьосник
и зная хиляди неща.
Но не,
аз просто чувам тишината.
Или мигът е от щастливите
и птича песен
носи ми словата,
които пускат в полет
и духа ни,
и крилата.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados