Сутришно

29 jul 2006, 8:52

Poesía

1047 0 5

(леко замаяно)
до безобразие съм отегчен
от симулации на разнообразие.
на образи
не съм в плен.
вярвах някога: в главата си поне,
там вътре, трябва да съм сам.
и в безопасност.
уви, но не.
изхабих се някак си.
пробуждам се като дете
сънувало кошмар ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сутришно

Искате да прочетете повече?

Propuestas