СУЗИ ОТИВА НА ФРИЗЬОР
В розовата къща с покривче лилаво,
днес като се връщах от гората, вляво
по пътечка стръмна и дръвче цъфтящо
на прозорец зърнах котета ревящи.
Бяха разноцветни – бяло, рижо, сиво –
с поглед искрометен, вперен във красива
майка хубавица, на вратлето с шалче.
Пълната паница с грис и кашкавалче
Сузи им остави в кухнята на шкафа.
- Без да се забавят те ще го излапат,
а пък аз ще ида на фризьор в гората.
Нека ми завижда Лиса опашата,
че съм пак с прическа и, че съм красива!
Път през горска леска взе да се извива
и накрая свърши пред дърво самичко.
Бе с високо върше – дом на много птички,
а под него – бухал с ножици в ръката.
Той клиенти струпал беше във гората,
но сега Сузана с почести покани.
- Що със тебе стана, чакам те от лани!
Тя опашка гъста като знаме вдигна
и на стол чевръсто скочила премигна,
после в огледало с гордост се загледа.
- Аз котило пъстро сам сама отгледах.
Трябваше да уча малките юнаци
всичко как се случва. Техните мераци
са съвсем различни. Няма да ги сбъркам!
Всички с екзотични имена са. Бърди
казвам на момчето с мойта сладка гушка.
- Сигурно синчето твое много слушка! -
бухалът с усмивка рожбата похвали.
- С лудории свиквам. Мирен той едва ли
може да застане. Пъргав и скоклив е.
Знае да се брани и разговорлив е.
Скоро го подстригах - майката се сети.
- Горе се надига кичур ваш. Простете,
мила ми Сузана, тук сте за прическа.
Може да го хвана, (няма да е грешка),
панделка червена много ще подхожда.
Всички възхитени ще ви гледат. Може
букла аз с машата лесно да направя.
Виждам красотата! Няма да се бавя!
Сузи се облегна, в дрямка се унесе.
Кичурчето стегна и маша донесе
да я разкрасява коафьорът чуден.
Мама заслужава! Като се събуди,
пак ще заговори за деца-котаци.
Следва номер втори от отбор юнаци,
само че, простете, трябва тук да млъкна
и ме извинете! Не, не се измъквам!
Вечно недоспала е от доста време.
Кратък сън е крала сили да си вземе.
Затова спокойна нека спи Сузана.
Утре доза двойна майката писана
пак ще ви разказва – случки интересни.
Аз ще ѝ подсказвам. И ще е чудесно!
Следва:.......
Миличка Блу, благодаря за твоя прекрасен последен колаж, с който ми
инжектира желание да започна нова детска поредица със семейство котки.
Надявам се, когато получиш вдъхновение, този път от моите истории,
отново да свържеш таланта си с написаното от мен като илюстратор!
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados