Скарали се две съседки –
между тях била оградата.
И не за неуредени сметки,
а изведнъж избухна свадата...
Нявга Гуна е била кокетка,
и най първа сред момите!
Къна-нейна първа братовчедка
не блестяла.Криви ѝ били зъбѝте!
Но...намерил се за Къна мъж –
Костадин – един младеж напет,
а претенциите на Гуна неведнъж,
не били във полза, а и безчет!
Тъй минавали годините.
Челяд си отгледа Къна.
Остаряха, ала Костадин
мъжка "болест" го напъна...
През оградата поглежда
кога Гуна е на двора...
Като на мома очи тя свежда –
тихо нещо му говори...
"Костадине, още как понасяш
тия криви нейни зъ́би?
Я, ела у нас, не знам що чакаш –
аз непипната съм още, скъпи!
Не дочула друго Къна –
само туй за зъ́бите
и такава ярост я изпълни!-
за кавга я връхлетяха музите...
"Ей сега ще те пречукам,
щом си толкова обидна!
Със парцалите ще те изхрускам
дето си такава... гнида!!"
Скрила се набързо Гуна,
но войната не приключила!
Отмъщение замисли Къна –
всички тъмни сили включила!...
"Ще оградата намажа с кал!
Ще ѝ хвърля в двора плъх умрял!
Ще си пусна кучето – бая нахал!
Ще опикае всички ѝ цветя без жал!!
Нека види кой е с криви зъби!
Нека погледи да мята на мъжа ми!
Нека, нека, но когато се събуди –
Нека ѝ се живота стъ́жни!!!"
02.08.2017
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados