Отвъд години и сезони,
отвъд сините простори-
аз чувам твоя глас, тихо
нашепва в сърцето мое!
Отвъд зелената шир,
отвъд километри и високи
планини- душата ти говори!
Все със същия мил и
нежен глас- от райските
полета спуснат, долетял
на тая земя, като райски
славей! Същия глас,
същите мечти- виждам
тебе във всички жени!...
И отвъд време и пространство,
отвъд живот и смърт-
духът ти сега се рее,
лети нависоко! А душата ми
спасена живее за тебе-
войн от светлина, моя
несбъдната и изгубена мечта!...
© Нако Наков Todos los derechos reservados