Сватба

Стиховете са посветени на сестра ми, която стана свекърва два пъти, :) но от ония,  другите, добрите. :) Моля, не изпращайте ловната дружинка! :)

Отново бият празнични камбани,

задава се голяма веселба,

че двама млади днес се женят рано,

щастливи, с грейнали лица.

Усмихва се майката, гости посреща,

а във сърцето се вихри пожар

и пари в очите сълзата гореща.

Ах, сине, кога си така възмъжал?

Кога се изнизаха тези години?

До вчера бе още малко момче,

а днеска невястата водиш ми, сине,

и в погледа няма молба се чете.

Обичам я, майко, не мога без нея.

Обичам и тебе, знаеш нали?

Но тя е жената, с която копнея

да доживея до старини...

Жената, която до мене ще крачи

в трудни моменти, в радостни дни.

Със мен ще се смее и с мене ще плаче.

Недей я отблъсква, а я приеми.

Усмихва се майката, нежно прегръща

момичето на свойто голямо момче.

Добре дошла, дъще, в нашата къща!

Бъдете щастливи и много късмет!

Отново бият празнични камбани,

че беше днес голяма веселба.

Ожениха се двама млади рано.

Щастлива е и майката сега.

Утихна и пожара във сърцето,

сълзите във очите пресуши.

От майчината обич към момчето

за своята снаха ще отдели.