Ще бъдем Аз и Ти във някоя неделя,
с камбаните към осем, рано - сутрин.
Така и недочакали я брачната постеля,
поне пред Господ с грях да се прекръстим.
А после аз ще ти дарявам всички мигове,
във дни и нощи ще ти бъда празник.
На мене ще ми стига твоето обичане,
след толкоз безлюбовие от пусто в празно.
Да вдигнем сватба! Време за любов е!
Напук на тая лицемерна суета.
От пълните ни чаши - благословие,
за две души във свят, осиротял. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse