limeruna (Йоана)
565 3355
3 may 2019, 5:21

Свещ 

  Poesía
501 8 5

 

Едно безкрайно сбогом ни разделя,
което ти ми даде с топлина!
Под сянка тънка в хладна речна бездна
лудува - бледо, ритъма на танц.

 

За миг изгарящ падна капка цяла
на кораб фин от ръфани сълзи,
от ръбче, камък - с болка оцеляла,
и молят пак да плуваме под стих.

 

Събудил мен преди да има слънце,
окъпал теб без нужда от небе.
Завил ни в облак, буря мрачен пъзел,
затвор макар - хартиен като ден...

 

Стопява тази дума зимна песен.
Не искам милост. Спомен да съм - не.
Удавен, бляскав устрем, не и весел.
Под чувствен миг намирал ли си мен?

 

Ледът над нас е много. Много много.
Нощта е наша. Спомен за вина.
Безкрайно сме далече, остри, голи
в легло от сън на восъчна вълна.

 

Но сянка или твърд сме? Или сини?
Намираме се даже без очи.
Целувам теб без допир, кръв и устни.
Отвеждаш мен, без лунните лъчи.

 

Мечтите ще ни дават свещ и вечност
и мост над всички думи - ще шепти
в дъжда без дъно, спомен мек облечен...
за него две сълзи сме и звезди...

© Йоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Хареса ми стиха ти, Йоана!Поздравления!
  • Когато чета подобна изключителна поезия се питам - имало въобще смисъл да пиша поезия. Толкова много несрещана образност екстра класа, поднесена по безупречен от поетична гледна точка начин. Надявам се някой по сериозен литературен критик да влиза от време на време в този сайт, за да забележи таланта ти, Йоана. Той свети с неземна светлина. Поклон пред такава дарба!:

    "Едно безкрайно сбогом ни разделя, което ти ми даде с топлина!
    Под сянка тънка в хладна речна бездна лудува - бледо, ритъма на танц.
    За миг изгарящ падна капка цяла на кораб фин от ръфани сълзи,
    от ръбче, камък - с болка оцеляла, и молят пак да плуваме под стих.
    Събудил мен преди да има слънце, окъпал теб без нужда от небе.
    Завил ни в облак, буря мрачен пъзел, затвор макар - хартиен като ден...
    Ледът над нас е много. Много много. Нощта е наша. Спомен за вина.
    Безкрайно сме далече, остри, голи в легло от сън на восъчна вълна..."
  • Много нежно.
  • Сложни асоциативни мисли кодират чувствата в една любовна магия.
    Харесва такава поезия, която ни поднесе Йоана!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??