1 nov 2019, 17:18

Свещеният огън 

  Poesía » Filosófica
461 1 2

Свещеният огън

 

Тихо изсипва се звездният прах
свети в косите от лунната ласка,
вещае вълшебство, шеметен танц,
обход под небето с жива каляска.

Ти си застанал изправен и млад,
с поглед загледан отвъд хоризонта.
Далече от теб са печал, листопад,
пътя разстила напред също клонка.

Изправен. Обветрен от порив, вървиш!
Докрай всеотдаен, дори в изнемога!
Активен в живота, отвътре гориш,
роден за герой от свещеният огън!

Затуй аз избирам - до теб да вървя,
на пук на житейските драми, години,
до теб съм отново изправен и млад,
преживял не една, а хиляди зими!

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??