Мечтите окъсяват, омаляват,
надраснали ги, все напред летим.
Косите бели път ни очертават.
Уж помъдрели, уж, а все грешим.
Препъва ни съдбата - ръбест камък,
подмамва ни, предлагайки облог.
Белязани са картите - с измама
и мизата се вдига - до възбо̀г.
И мислим си, че вечно ще живеем
от хляба по-големи сме дори.
Успяваме и Бога да разсмеем.
Свещица сме, гори и догори...