В памет на Надето
Свещица съм
Ята са дните – брулени черници,
отронени узрели плодове.
Сърцето – свита птица във пестници,
обсебена от тъжни гласове.
Помахва крепа – тихо като прилеп...
Просветнал лъч рисува ми криле!
Тъй дълго чаках чудодейно биле
и мисля, че разбрах къде расте.
Дълбоко във душите ви безсмъртни –
най-близките, приятели добри – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse