На този ден аз платата си искам
от всички наши новочорбаджии.
Езика си зад зъбите ще стискам,
защото мога просто да убия.
Те пак навярно нещо ще прикрият
и пак ще ме преметнат със парите.
Със съвест как се става чорбаджия? -
На този ден аз винаги се питам.
Свети Димитър нека бди отгоре.
От време е такава орисия.
Днес, новите са просто като болест.
Ненависта си, няма как да скрия.
Година – мъка. Ден е за разплата.
Свети Димитре, хайде помогни ни.
Ти ще си святост винаги в сърцата,
да се свети свещеното ти име.
Зима иде. Ветрове ще брулят.
Нека оцелеем до зелено.
Молитвите едва ли ще се чуят,
когато и душите са студени.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados